Феникс

14.03.2012 г., 11:31 ч.

Поезия » Любовна

548 0 1

Вървя сред срутените кули

на нашия въздушен замък.

Сълза на устните ми пари,

сърцето ми - сменено с камък.

Крилата ми - пречупени и слаби,

очите ми - покрити с прах.

Ти без да искаш ме измами

и ми остави не любов, а страх.

И чувствам се така сама,

дори в прегръдките ти здрави,

прегръщайки се с пепелта,

в която ти ме изостави.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

lotos (Ирина Костова)

2012-03-14T17:29:12+02:00

Не е лошо като описание на емоция, но заглавието е подвеждащо.