etikki (Мариета Караджова)
100 82
14 мар. 2012 г., 11:31

Феникс 

  Поэзия » Любовная
536 0 1

Вървя сред срутените кули 

на нашия въздушен замък.

Сълза на устните ми пари,

сърцето ми - сменено с камък.

Крилата ми - пречупени и слаби,

очите ми - покрити с прах.

Ти без да искаш ме измами

и ми остави не любов, а страх.

И чувствам се така сама,

дори в прегръдките ти здрави,

прегръщайки се с пепелта,

в която ти ме изостави.

© Мариета Караджова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не е лошо като описание на емоция, но заглавието е подвеждащо.
Предложения
: ??:??