etikki (Мариета Караджова)
100 82
Mar 14, 2012, 11:31 AM

Феникс 

  Poetry » Love
494 0 1

Вървя сред срутените кули 

на нашия въздушен замък.

Сълза на устните ми пари,

сърцето ми - сменено с камък.

Крилата ми - пречупени и слаби,

очите ми - покрити с прах.

Ти без да искаш ме измами

и ми остави не любов, а страх.

И чувствам се така сама,

дори в прегръдките ти здрави,

прегръщайки се с пепелта,

в която ти ме изостави.

© Мариета Караджова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не е лошо като описание на емоция, но заглавието е подвеждащо.
Random works
: ??:??