Любов, покрай мене пак ли се навърташ,
сядаш важна и кръстосваш крак.
Не си помисляй пак да ме измъчваш,
недей сега, не ми предлагай брак.

Остани при мен, гостувай ми до утре,
разказвай ми за белите си дни.
Не искам пак сърцето да допусне
предателство, от което да боли.

Недей сега, умът ми не обърквай,
че подреждах дълго, в тъмното стоях.
Не започвай пак отново, не разхвърляй
мислите ми, по които вече няма прах.

Как хубаво е, че за мен сега се сети,
но вече не желая приказни слова.
Животът ми е бял със истински сюжети...
Любов съм аз, разбираш ли това?!

За мене ти си въздух, светлина и слънце.
Остани си нежна, мила, в красота.
Гостувай ми, ще имаш свое кътче...
като Феникс ще се раждаш от жарта.

22.09.2020г.