22 сент. 2020 г., 10:05  

Феникс

628 1 0

Любов, покрай мене пак ли се навърташ,
сядаш важна и кръстосваш крак.
Не си помисляй пак да ме измъчваш,
недей сега, не ми предлагай брак.

Остани при мен, гостувай ми до утре,
разказвай ми за белите си дни.
Не искам пак сърцето да допусне
предателство, от което да боли.

Недей сега, умът ми не обърквай,
че подреждах дълго, в тъмното стоях.
Не започвай пак отново, не разхвърляй
мислите ми, по които вече няма прах.

Как хубаво е, че за мен сега се сети,
но вече не желая приказни слова.
Животът ми е бял със истински сюжети...
Любов съм аз, разбираш ли това?!

За мене ти си въздух, светлина и слънце.
Остани си нежна, мила, в красота.
Гостувай ми, ще имаш свое кътче...
като Феникс ще се раждаш от жарта.

22.09.2020г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...