28 ene 2007, 23:51

Феникс

  Poesía
1.1K 0 2

Окрилен от безкрая,

сред изгрева пръв,

аз покоя мечтая

в небесата от кръв.

 

Насред битка съдбовна,

над титани велик,

аз пея песен гробовна

за предсмъртния вик.

 

Сред злокобен погром

и сред образи мътни

сещат сетния стон

всички сенки безплътни.

 

Край крилатите демони,

войни мои, зловещи,

аз душите крада

и сърцата горещи.

 

Аз мечтите разкъсвам

и за болка копнея,

аз от пепел възкръсвам

и в пламъци тлея.

 

Аз съм феникс безсмъртен,

вечно чакащ нощта,

сеещ страх и разруха

сред мрак и тъга...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мервера Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добро е!
    ПС:Вик мисля че дължиш извинение, това НЕ е пич, а симпатично момиче с добри наклоности
  • Противоречиви, черни мисли са те завладяли...
    Нима това е истинският Феникс?

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...