28 ene 2007, 23:51

Феникс

  Poesía
1.1K 0 2

Окрилен от безкрая,

сред изгрева пръв,

аз покоя мечтая

в небесата от кръв.

 

Насред битка съдбовна,

над титани велик,

аз пея песен гробовна

за предсмъртния вик.

 

Сред злокобен погром

и сред образи мътни

сещат сетния стон

всички сенки безплътни.

 

Край крилатите демони,

войни мои, зловещи,

аз душите крада

и сърцата горещи.

 

Аз мечтите разкъсвам

и за болка копнея,

аз от пепел възкръсвам

и в пламъци тлея.

 

Аз съм феникс безсмъртен,

вечно чакащ нощта,

сеещ страх и разруха

сред мрак и тъга...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мервера Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добро е!
    ПС:Вик мисля че дължиш извинение, това НЕ е пич, а симпатично момиче с добри наклоности
  • Противоречиви, черни мисли са те завладяли...
    Нима това е истинският Феникс?

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...