Феникс
Окрилен от безкрая,
сред изгрева пръв,
аз покоя мечтая
в небесата от кръв.
Насред битка съдбовна,
над титани велик,
аз пея песен гробовна
за предсмъртния вик.
Сред злокобен погром
и сред образи мътни
сещат сетния стон
всички сенки безплътни.
Край крилатите демони,
войни мои, зловещи,
аз душите крада
и сърцата горещи.
Аз мечтите разкъсвам
и за болка копнея,
аз от пепел възкръсвам
и в пламъци тлея.
Аз съм феникс безсмъртен,
вечно чакащ нощта,
сеещ страх и разруха
сред мрак и тъга...
© Мервера All rights reserved.
