28 янв. 2007 г., 23:51

Феникс

1.1K 0 2

Окрилен от безкрая,

сред изгрева пръв,

аз покоя мечтая

в небесата от кръв.

 

Насред битка съдбовна,

над титани велик,

аз пея песен гробовна

за предсмъртния вик.

 

Сред злокобен погром

и сред образи мътни

сещат сетния стон

всички сенки безплътни.

 

Край крилатите демони,

войни мои, зловещи,

аз душите крада

и сърцата горещи.

 

Аз мечтите разкъсвам

и за болка копнея,

аз от пепел възкръсвам

и в пламъци тлея.

 

Аз съм феникс безсмъртен,

вечно чакащ нощта,

сеещ страх и разруха

сред мрак и тъга...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мервера Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добро е!
    ПС:Вик мисля че дължиш извинение, това НЕ е пич, а симпатично момиче с добри наклоности
  • Противоречиви, черни мисли са те завладяли...
    Нима това е истинският Феникс?

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...