Феникс

28 янв. 2007 г., 23:51

Поэзия

828 0 2

Окрилен от безкрая,

сред изгрева пръв,

аз покоя мечтая

в небесата от кръв.

Насред битка съдбовна,

над титани велик,

аз пея песен гробовна

за предсмъртния вик.

Сред злокобен погром

и сред образи мътни

сещат сетния стон

всички сенки безплътни.

Край крилатите демони,

войни мои, зловещи,

аз душите крада

и сърцата горещи.

Аз мечтите разкъсвам

и за болка копнея,

аз от пепел възкръсвам

и в пламъци тлея.

Аз съм феникс безсмъртен,

вечно чакащ нощта,

сеещ страх и разруха

сред мрак и тъга...