23 feb 2025, 12:43

Февруари е снежен човек

  Poesía » Otra
327 3 7

Февруари стихва в тихата вечер,

когато не скърцат стъпки в снега,

отпуска бавно две очи от маслини

и прегръща по-силно корава метла.

 

А студеният вятър хапе до мъртво

с челюсти остри по-страшни от звяр.

Лято отхапва в жестоко безумство

и снежинки подхвърля вместо зар.

 

Обратно търкулва се някак дъгата

от няколко точици черен пипер...

В студения сняг против правилата

кокичета капват от погледа чер.

 

Прозорци запалени греят в маслинките

зелена тенджера на шапка прилича,

Февруари скрива сълзи във снежинките...

Кой би могъл в този студ да обича?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анахид Демирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Съжалявам. Марта е била малко лошичка Благодаря ти.
  • Е-хаа! Стана ми студено и самотно! Прекрасно е!
  • Дано. Лека и спокойна вечер ти желая и нови вдъхновени творби.
  • И аз съм същата. Много зиморничава. Моят сезон пък е Есента. Много е чакана тази пролет... Дано донесе на всички ни ново начало. И радост.
  • Да ти кажа, Ани, аз не обичам зимата, много ми е студено и не излизам навън, а в къщи направо ме хващат лудите. Затова предпочитам, да дойде пролетта, това е сезонът, който ми въздеиства най много.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...