Февруари е снежен човек
Февруари стихва в тихата вечер,
когато не скърцат стъпки в снега,
отпуска бавно две очи от маслини
и прегръща по-силно корава метла.
А студеният вятър хапе до мъртво
с челюсти остри по-страшни от звяр.
Лято отхапва в жестоко безумство
и снежинки подхвърля вместо зар.
Обратно търкулва се някак дъгата
от няколко точици черен пипер...
В студения сняг против правилата
кокичета капват от погледа чер.
Прозорци запалени греят в маслинките
зелена тенджера на шапка прилича,
Февруари скрива сълзи във снежинките...
Кой би могъл в този студ да обича?
© Анахид Демирова All rights reserved.
Марта е била малко лошичка 
