13 feb 2012, 22:10

Февруарско

  Poesía » Otra
662 0 0

Февруарско


Мъртъв млад гълъб в снега
видях вчера по пладне –
смъртта бе преварила
пролетта и птичите тайни.
Зимно отнема кръвта
на живота безпощадният февруари.
В очите ни зее злина,
душите ни – втвърдяват се скални.
Не говорим, а грачим
по-гробно от гарвани гладни.
Гребем без насита от първичната кал.

...........
Докога ще убиваме птичата крехкост,
докога ще режем крила...
Докога?
Светът е опръскан с петна
от кръв. На хора с птичи сърца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...