Февруарско


Мъртъв млад гълъб в снега
видях вчера по пладне –
смъртта бе преварила
пролетта и птичите тайни.
Зимно отнема кръвта
на живота безпощадният февруари.
В очите ни зее злина,
душите ни – втвърдяват се скални.
Не говорим, а грачим
по-гробно от гарвани гладни.
Гребем без насита от първичната кал.

...........
Докога ще убиваме птичата крехкост,
докога ще режем крила...
Докога?
Светът е опръскан с петна
от кръв. На хора с птичи сърца.