Feb 13, 2012, 10:10 PM

Февруарско

  Poetry » Other
658 0 0

Февруарско


Мъртъв млад гълъб в снега
видях вчера по пладне –
смъртта бе преварила
пролетта и птичите тайни.
Зимно отнема кръвта
на живота безпощадният февруари.
В очите ни зее злина,
душите ни – втвърдяват се скални.
Не говорим, а грачим
по-гробно от гарвани гладни.
Гребем без насита от първичната кал.

...........
Докога ще убиваме птичата крехкост,
докога ще режем крила...
Докога?
Светът е опръскан с петна
от кръв. На хора с птичи сърца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Златина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...