23 ago 2024, 7:39

Фиаско 

  Poesía » De amor
180 1 0

Пожар в сърцето ми вилнее,

душата моя пламъци разпалва,

като дървета в огнено фиаско,

догарят дните в това горещо лято.

Горещо е, но не защото е топло,

горещо е само около теб,

изгарям се, когато те докосвам,

болезнено за теб е и за мен.

Виждам как прокрадват се сълзите,

сълзите, които споделил съм,

докато вглеждали сме се очи в очи,

донасяйки си само болка.

Копнея тайно ден пореден,

да те хвана за ръка,

да те целуна и да ти кажа...

навярно сън бе това.

Разплакани, прегърнали се здраво,

сграбчени един във друг,

оставаме в мечтите мои само,

защото знам принадлежиш на друг.

© Валентин Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??