Пожар в сърцето ми вилнее,
душата моя пламъци разпалва,
като дървета в огнено фиаско,
догарят дните в това горещо лято.
Горещо е, но не защото е топло,
горещо е само около теб,
изгарям се, когато те докосвам,
болезнено за теб е и за мен.
Виждам как прокрадват се сълзите,
сълзите, които споделил съм,
докато вглеждали сме се очи в очи,
донасяйки си само болка.
Копнея тайно ден пореден,
да те хвана за ръка,
да те целуна и да ти кажа...
навярно сън бе това.
Разплакани, прегърнали се здраво,
сграбчени един във друг,
оставаме в мечтите мои само,
защото знам принадлежиш на друг.
© Валентин Тодоров Всички права запазени