23.08.2024 г., 7:39

Фиаско

586 1 0

Пожар в сърцето ми вилнее,

душата моя пламъци разпалва,

като дървета в огнено фиаско,

догарят дните в това горещо лято.

Горещо е, но не защото е топло,

горещо е само около теб,

изгарям се, когато те докосвам,

болезнено за теб е и за мен.

Виждам как прокрадват се сълзите,

сълзите, които споделил съм,

докато вглеждали сме се очи в очи,

донасяйки си само болка.

Копнея тайно ден пореден,

да те хвана за ръка,

да те целуна и да ти кажа...

навярно сън бе това.

Разплакани, прегърнали се здраво,

сграбчени един във друг,

оставаме в мечтите мои само,

защото знам принадлежиш на друг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...