Aug 23, 2024, 7:39 AM

Фиаско

  Poetry » Love
582 1 0

Пожар в сърцето ми вилнее,

душата моя пламъци разпалва,

като дървета в огнено фиаско,

догарят дните в това горещо лято.

Горещо е, но не защото е топло,

горещо е само около теб,

изгарям се, когато те докосвам,

болезнено за теб е и за мен.

Виждам как прокрадват се сълзите,

сълзите, които споделил съм,

докато вглеждали сме се очи в очи,

донасяйки си само болка.

Копнея тайно ден пореден,

да те хвана за ръка,

да те целуна и да ти кажа...

навярно сън бе това.

Разплакани, прегърнали се здраво,

сграбчени един във друг,

оставаме в мечтите мои само,

защото знам принадлежиш на друг.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....