Фибопоезия
Остаряване -
по пожълтял мустак от сълзите отмита
никотинова самота
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Милко Христов Todos los derechos reservados
13 ene 2010, 9:24
Comentarios
Comentarios
-
-
-
Пожълтял мустак -
навява есен,
нападали листа
и дъх на ... плесен!
П.П.
"...Гробарите с гребла изгладиха чаршафената угар и колосаните бръчки по лицата ни..." -
Гробарите с ребра измършавели
вещаят смърт и скръб колосана,
След тях самотна пустош ще повее.
Чаршафите, дано, опазят спомена!... -
Хубаво е. Но мустакът никога не предполага самота
Обикновено е придружен с много фенки!
Поздрави
Selección del editor
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
