13.01.2010 г., 9:24

Фибопоезия

727 0 5

Остаряване -

по  пожълтял мустак от сълзите отмита

никотинова самота

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милко Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • уха..истинско е
  • Хубаво е!
    Но и аз мисля като Анахид
  • Пожълтял мустак -
    навява есен,
    нападали листа
    и дъх на ... плесен!

    П.П.
    "...Гробарите с гребла изгладиха чаршафената угар и колосаните бръчки по лицата ни..." -

    Гробарите с ребра измършавели
    вещаят смърт и скръб колосана,
    След тях самотна пустош ще повее.
    Чаршафите, дано, опазят спомена!...
  • ...
  • Хубаво е. Но мустакът никога не предполага самота
    Обикновено е придружен с много фенки!
    Поздрави

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...