13 янв. 2010 г., 09:24

Фибопоезия

729 0 5

Остаряване -

по  пожълтял мустак от сълзите отмита

никотинова самота

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милко Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • уха..истинско е
  • Хубаво е!
    Но и аз мисля като Анахид
  • Пожълтял мустак -
    навява есен,
    нападали листа
    и дъх на ... плесен!

    П.П.
    "...Гробарите с гребла изгладиха чаршафената угар и колосаните бръчки по лицата ни..." -

    Гробарите с ребра измършавели
    вещаят смърт и скръб колосана,
    След тях самотна пустош ще повее.
    Чаршафите, дано, опазят спомена!...
  • ...
  • Хубаво е. Но мустакът никога не предполага самота
    Обикновено е придружен с много фенки!
    Поздрави

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...