13 янв. 2010 г., 09:24

Фибопоезия

733 0 5

Остаряване -

по  пожълтял мустак от сълзите отмита

никотинова самота

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милко Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • уха..истинско е
  • Хубаво е!
    Но и аз мисля като Анахид
  • Пожълтял мустак -
    навява есен,
    нападали листа
    и дъх на ... плесен!

    П.П.
    "...Гробарите с гребла изгладиха чаршафената угар и колосаните бръчки по лицата ни..." -

    Гробарите с ребра измършавели
    вещаят смърт и скръб колосана,
    След тях самотна пустош ще повее.
    Чаршафите, дано, опазят спомена!...
  • ...
  • Хубаво е. Но мустакът никога не предполага самота
    Обикновено е придружен с много фенки!
    Поздрави

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...