дакота (Дакота)
152 364
10 abr 2007, 2:03

фиданка в жарава 

  Poesía
597 0 8

От еньови билки кръвта ми е силна:

под залезни сълзи снагата си мия,

от лунна усмивка косите си сплитам,

а звездния блясък запява в очите ми.

По тъмни поляни с венец от иглики

играя, танцувам, след вятъра тичам.

Земята ме пази със своята милост.

Горяща съм, млада -

на празник приличам!

Умора не зная, не искам спокойствие,

щом кон оседлая, в безкрая се нося.

И дъжд да вали, и фъртуни да вият -

не ме плаши нищо, защото те има!

От цвете по-крехка е нашата обич -

В дланта на душите изгряла наскоро,

но има вълшебният знак  на  магия...

Фиданка в жарава се с огън полива.

© Дакота Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??