фиданка в жарава
От еньови билки кръвта ми е силна:
под залезни сълзи снагата си мия,
от лунна усмивка косите си сплитам,
а звездния блясък запява в очите ми.
По тъмни поляни с венец от иглики
играя, танцувам, след вятъра тичам.
Земята ме пази със своята милост.
Горяща съм, млада -
на празник приличам!
Умора не зная, не искам спокойствие,
щом кон оседлая, в безкрая се нося.
И дъжд да вали, и фъртуни да вият -
не ме плаши нищо, защото те има!
От цвете по-крехка е нашата обич -
В дланта на душите изгряла наскоро,
но има вълшебният знак на магия...
Фиданка в жарава се с огън полива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дакота Всички права запазени
