ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
4 ago 2009, 23:47

Филм 

  Poesía » Otra
506 0 5

Не зная как това се случи –

животът ни раздалечи.

Живеем си по навик, скучно,

и от умората мълчим.

 

Аз кашлям сутрин и излизам,

ти тръгваш някъде след мен,

и повече не ще се видим

във рамките на този ден.

 

Знам, вечерта ще е безлична,

съшита, сякаш, със конци.

Вечерята ще е различна,

ала с подправки от сълзи.

 

И, без да искам, се замислям,

дали живеем двама тук?

Дали, въобще, сега ме виждаш,

или за теб съм само звук?

 

На чехли, тътрещи се в мрака.

На капки от забравен кран.

На кашлица, с която чакаш,

да се приспя пиян и сам.

 

Но аз, все още те обичам,

дори, когато си мълчим.

Ако си ти, ако ме виждаш,

ако ни има в този филм…

© Ивайло Цанов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??