Филм
Не зная как това се случи –
животът ни раздалечи.
Живеем си по навик, скучно,
и от умората мълчим.
Аз кашлям сутрин и излизам,
ти тръгваш някъде след мен,
и повече не ще се видим
във рамките на този ден.
Знам, вечерта ще е безлична,
съшита, сякаш, със конци.
Вечерята ще е различна,
ала с подправки от сълзи.
И, без да искам, се замислям,
дали живеем двама тук?
Дали, въобще, сега ме виждаш,
или за теб съм само звук?
На чехли, тътрещи се в мрака.
На капки от забравен кран.
На кашлица, с която чакаш,
да се приспя пиян и сам.
Но аз, все още те обичам,
дори, когато си мълчим.
Ако си ти, ако ме виждаш,
ако ни има в този филм…
© Ивайло Цанов All rights reserved.
