28 feb 2024, 12:07

Философия

739 0 1

С походка кръшна и напета

пристъпвам в парка всеки ден.

Не поза е това превзета,

а просто туй си е от мен.

 

Не свалям мацки безогледно,

че принцип нямам аз такъв-

тази ще е за последно,

с онази трябва да съм пръв.

 

Тук поле за мене бойно

не вярвам и да се получи.

Та се разхождам аз спокойно,

самичък или пък със куче.

 

Какво, че някоя ме гледа,

а друга пък по мен линее.

Ближи си , братче, сладоледа!

Сърцето ти за туй копнее.

 

Ще казват- този е обратен

или пък пълен тъпанар.

Но, тоз живот ми е приятен

и си живея като цар.

 

А който не харесва тази

моя житейска философия,

нека Господ да го пази

от умствената му атрофия!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Янков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...