С походка кръшна и напета

пристъпвам в парка всеки ден.

Не поза е това превзета,

а просто туй си е от мен.

Не свалям мацки безогледно,

че принцип нямам аз такъв-

тази ще е за последно,

с онази трябва да съм пръв.

Тук поле за мене бойно

не вярвам и да се получи.

Та се разхождам аз спокойно,

самичък или пък със куче.

Какво, че някоя ме гледа,

а друга пък по мен линее.

Ближи си , братче, сладоледа!

Сърцето ти за туй копнее.

Ще казват- този е обратен

или пък пълен тъпанар.

Но, тоз живот ми е приятен

и си живея като цар.

А който не харесва тази

моя житейска философия,

нека Господ да го пази

от умствената му атрофия!