Философия
С походка кръшна и напета
пристъпвам в парка всеки ден.
Не поза е това превзета,
а просто туй си е от мен.
Не свалям мацки безогледно,
че принцип нямам аз такъв-
тази ще е за последно,
с онази трябва да съм пръв.
Тук поле за мене бойно
не вярвам и да се получи.
Та се разхождам аз спокойно,
самичък или пък със куче.
Какво, че някоя ме гледа,
а друга пък по мен линее.
Ближи си , братче, сладоледа!
Сърцето ти за туй копнее.
Ще казват- този е обратен
или пък пълен тъпанар.
Но, тоз живот ми е приятен
и си живея като цар.
А който не харесва тази
моя житейска философия,
нека Господ да го пази
от умствената му атрофия!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Янков Всички права запазени
