Философия
С походка кръшна и напета
пристъпвам в парка всеки ден.
Не поза е това превзета,
а просто туй си е от мен.
Не свалям мацки безогледно,
че принцип нямам аз такъв-
тази ще е за последно,
с онази трябва да съм пръв.
Тук поле за мене бойно
не вярвам и да се получи.
Та се разхождам аз спокойно,
самичък или пък със куче.
Какво, че някоя ме гледа,
а друга пък по мен линее.
Ближи си , братче, сладоледа!
Сърцето ти за туй копнее.
Ще казват- този е обратен
или пък пълен тъпанар.
Но, тоз живот ми е приятен
и си живея като цар.
А който не харесва тази
моя житейска философия,
нека Господ да го пази
от умствената му атрофия!
© Георги Янков All rights reserved.
