Живеем живота си земен
потопени в познатата сигурност.
В разни посоки, на различни страни
нямащи зад завоя никаква видимост.
Срещаме себе си в сънища...
изпълнени с пирове, с непознати.
И любов неживяна, невкусвана
споделена с души в нищото спряли.
Давим се в празнотата на думи
вкусили химерна и празна емоция.
Остаряват телата ни вяли
предадени от поредната порция.
А някъде... незнайно кога и къде,
ще се слеем в едно и завинаги...
като въздух, като ефир под небе,
като капка роса побрала еони отминали
© Валя Сотирова Todos los derechos reservados