Лютиче (Валя Сотирова)
328 274
12 мая 2024 г., 16:07

Философия 

  Поэзия
320 0 4

Живеем живота си земен

потопени в познатата сигурност.

В разни посоки, на различни страни

нямащи зад завоя  никаква видимост.

 

Срещаме себе си в сънища...

изпълнени с пирове, с непознати.

И любов неживяна, невкусвана

споделена с души в нищото спряли.

 

Давим се в празнотата на думи

вкусили химерна и празна емоция.

Остаряват телата ни вяли

предадени от поредната порция.

 

А някъде... незнайно кога и къде,

ще се слеем в едно и завинаги...

като въздух, като ефир под небе,

като капка роса побрала еони отминали

© Валя Сотирова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??