12 мая 2024 г., 16:07

Философия

609 0 4

Живеем живота си земен

потопени в познатата сигурност.

В разни посоки, на различни страни

нямащи зад завоя  никаква видимост.

 

Срещаме себе си в сънища...

изпълнени с пирове, с непознати.

И любов неживяна, невкусвана

споделена с души в нищото спряли.

 

Давим се в празнотата на думи

вкусили химерна и празна емоция.

Остаряват телата ни вяли

предадени от поредната порция.

 

А някъде... незнайно кога и къде,

ще се слеем в едно и завинаги...

като въздух, като ефир под небе,

като капка роса побрала еони отминали

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...