1 ene 2011, 19:02

Философия в рими

1.1K 0 0

В стаята светеше ярко,

чуваше се звукът на тишината,

която столът обхващаше безсрамно,

а наоколо въртяха се безкрайно

песен и стих, танц и вихрушка.

 

До масата отляво, прав като дъска,

стоеше гордостта и с приятелката  

самота пишеха поредната съдба.

Продаваха омразата и бедността,

те им бяха най-скъпи на света.

Подлостта раздаваха безчет,

за нея не даваха отчет.

За лъжата криворазбрана

нямаше никаква забрана,

че приятелка е на подлостта

и сестра на завистта.

Скромността порочна - за тях,

е като черна точка.

Любовта за тях е силна, 

само ако не е взаимна,

а мъдрост пожелават...

по план без нея си  минават.

Разума и сърцето - 

направиха ги на решето.

 

ДО КОГА ТАКА? - кой ти пита,

нали земята се върти,

утре пак сме аз и ти!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлана Талева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...