В стаята светеше ярко,

чуваше се звукът на тишината,

която столът обхващаше безсрамно,

а наоколо въртяха се безкрайно

песен и стих, танц и вихрушка.

До масата отляво, прав като дъска,

стоеше гордостта и с приятелката  

самота пишеха поредната съдба.

Продаваха омразата и бедността,

те им бяха най-скъпи на света.

Подлостта раздаваха безчет,

за нея не даваха отчет.

За лъжата криворазбрана

нямаше никаква забрана,

че приятелка е на подлостта

и сестра на завистта.

Скромността порочна - за тях,

е като черна точка.

Любовта за тях е силна, 

само ако не е взаимна,

а мъдрост пожелават...

по план без нея си  минават.

Разума и сърцето - 

направиха ги на решето.

ДО КОГА ТАКА? - кой ти пита,

нали земята се върти,

утре пак сме аз и ти!