В стаята светеше ярко,
чуваше се звукът на тишината,
която столът обхващаше безсрамно,
а наоколо въртяха се безкрайно
песен и стих, танц и вихрушка.
До масата отляво, прав като дъска,
стоеше гордостта и с приятелката
самота пишеха поредната съдба.
Продаваха омразата и бедността,
те им бяха най-скъпи на света.
Подлостта раздаваха безчет,
за нея не даваха отчет. ...