1 feb 2018, 22:40

Философска еротика

1.1K 0 0

                                                Не един е застанал и дебне с вяра,

                                                през деня и през нощта,

                                                да те излъже, да те прекара

                                                без увертюра и нежни слова.

                     

                                                Изненадата е голяма, нали!

                                                Щом допуснете да стане това

                                                да знаете много боли

                                                без стойка ,,Наведен към земя"!

                      

                                                Колко сме малък народ,

                                                а колко много тарикати,

                                                но знайте отредил е Господ

                                                на всеки кога да си пати!?

                          

                            Честит ви 2-ри февруари Откровенци!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...