Не един е застанал и дебне с вяра,
през деня и през нощта,
да те излъже, да те прекара
без увертюра и нежни слова.
Изненадата е голяма, нали!
Щом допуснете да стане това
да знаете много боли
без стойка ,,Наведен към земя"!
Колко сме малък народ,
а колко много тарикати,
но знайте отредил е Господ
на всеки кога да си пати!?
Честит ви 2-ри февруари Откровенци!
© Никола Яндов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
