1.02.2018 г., 22:40

Философска еротика

1.1K 0 0

                                                Не един е застанал и дебне с вяра,

                                                през деня и през нощта,

                                                да те излъже, да те прекара

                                                без увертюра и нежни слова.

                     

                                                Изненадата е голяма, нали!

                                                Щом допуснете да стане това

                                                да знаете много боли

                                                без стойка ,,Наведен към земя"!

                      

                                                Колко сме малък народ,

                                                а колко много тарикати,

                                                но знайте отредил е Господ

                                                на всеки кога да си пати!?

                          

                            Честит ви 2-ри февруари Откровенци!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...