Бе, я си гледайте живота,
защото той си отминава!
Вашата изчерпва квота,
на всеки мъничко остава.
Във битието всякакви сме били...
То ни слага на кантара-
гении, пълни дебили.
Праща ни на нашта гара.
Борим се със фобиите свои,
но не успяваме докрай.
Правим лупинги, завои,
на други правим се комай.
Накрая слагаме чертата
и не излиза ни хесапа.
Далече сме от синевата,
съдбата някакси се скапа.
Затуй в сегашното се взрете!
Що имате, го уважавайте.
Поне достойнството върнете.
За другото- не се надявайте!
© Георги Янков Todos los derechos reservados