3.10.2024 г., 10:48

Философско

541 0 0

Бе, я си гледайте живота,

защото той си отминава!

Вашата изчерпва квота,

на всеки мъничко остава.

 

Във битието всякакви сме били...

То ни слага на кантара-

гении, пълни дебили.

Праща ни на нашта гара.

 

Борим се със фобиите свои,

но не успяваме докрай.

Правим лупинги, завои,

на други правим се комай.

 

Накрая слагаме чертата

и не излиза ни хесапа.

Далече сме от синевата,

съдбата някакси се скапа.

 

Затуй в сегашното се взрете!

Що имате, го уважавайте.

Поне достойнството върнете.

За другото- не се надявайте!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...