Oct 3, 2024, 10:48 AM

Философско

551 0 0

Бе, я си гледайте живота,

защото той си отминава!

Вашата изчерпва квота,

на всеки мъничко остава.

 

Във битието всякакви сме били...

То ни слага на кантара-

гении, пълни дебили.

Праща ни на нашта гара.

 

Борим се със фобиите свои,

но не успяваме докрай.

Правим лупинги, завои,

на други правим се комай.

 

Накрая слагаме чертата

и не излиза ни хесапа.

Далече сме от синевата,

съдбата някакси се скапа.

 

Затуй в сегашното се взрете!

Що имате, го уважавайте.

Поне достойнството върнете.

За другото- не се надявайте!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Янков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...