Бе, я си гледайте живота,

защото той си отминава!

Вашата изчерпва квота,

на всеки мъничко остава.

Във битието всякакви сме били...

То ни слага на кантара-

гении, пълни дебили.

Праща ни на нашта гара.

Борим се със фобиите свои,

но не успяваме докрай.

Правим лупинги, завои,

на други правим се комай.

Накрая слагаме чертата

и не излиза ни хесапа.

Далече сме от синевата,

съдбата някакси се скапа.

Затуй в сегашното се взрете!

Що имате, го уважавайте.

Поне достойнството върнете.

За другото- не се надявайте!