27 ene 2011, 17:02

Финал 

  Poesía » De amor
1005 0 6

Празен поглед и вяла усмивка

ме докосват в лилавата нощ,

пак усещам дъха ти тъй близко

да разрязва пространството с нож.

 

Неми истини лазят в краката ни,

а лъжите ни стават на кал,

недовършен сюжет са сърцата ни,

днес дописваме с болка-финал.

 

Забързани минути към безкрая

и времето през пръстите изтича,

избрахме с тебе път към рая,

а той към ада ни завлича.

© Доника Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??