27 ene 2011, 17:02

Финал 

  Poesía » De amor
1199 0 6
Празен поглед и вяла усмивка
ме докосват в лилавата нощ,
пак усещам дъха ти тъй близко
да разрязва пространството с нож.
Неми истини лазят в краката ни,
а лъжите ни стават на кал,
недовършен сюжет са сърцата ни,
днес дописваме с болка-финал.
Забързани минути към безкрая
и времето през пръстите изтича,
избрахме с тебе път към рая,
а той към ада ни завлича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доника Стоянова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??