Финал
Празен поглед и вяла усмивка
ме докосват в лилавата нощ,
пак усещам дъха ти тъй близко
да разрязва пространството с нож.
Неми истини лазят в краката ни,
а лъжите ни стават на кал,
недовършен сюжет са сърцата ни,
днес дописваме с болка-финал.
Забързани минути към безкрая
и времето през пръстите изтича,
избрахме с тебе път към рая,
а той към ада ни завлича.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Доника Стоянова Todos los derechos reservados
