Празен поглед и вяла усмивка
ме докосват в лилавата нощ,
пак усещам дъха ти тъй близко
да разрязва пространството с нож.
Неми истини лазят в краката ни,
а лъжите ни стават на кал,
недовършен сюжет са сърцата ни,
днес дописваме с болка-финал.
Забързани минути към безкрая
и времето през пръстите изтича,
избрахме с тебе път към рая,
а той към ада ни завлича.
© Доника Стоянова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
