31 may 2011, 15:53

Финалист

1.1K 0 6

Розаво, розаво, та чак бозаво.

Свири без пръсти на китара без струни.

Ръкопляска безръка тълпа - браво.

Закичи се със медал от кратуни.

 

Порасна. На токове стъпил - висок.

Облече се в дрехи със скъп етикет.

С моряшка походка - подобно паток,

изкряка високо: аз съм пует.

 

Отскубна си сам перо без упойка

и почна да драска белия лист.

И с много шестици, без никаква двойка,

във всички конкурси е днес финалист.

 

Розави-бозави думи лилави...

Свири без пръсти и пее фалшиво.

Но въпреки всичко, тълпата го хвали.

Изкуството, братя поети, е живо...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Забавен стих,но и коментарите са яки
  • Закачка
    Аз съм перо и без упойка
    изпаднах от един юрдек.
    Във унес пиша нямат бройка,
    да ми се чуди чак човек!
    Е,няма никаква пуетика
    във мойта перушинена глава,
    но по-добре ли е с козметика
    да скрия точните слова?
  • Мога само да гадая
    и сама да предусещам,
    вдъхновителя не зная,
    но на ум ми идва нещо....

    Дано е събирателен образ, Митко!Ах, колко си прав понякога...
  • кофти работа
    това събирателен образ ли е или имаш конкретно вдъхновение
    въпросът беше риторичен3-ти куплет 1-ви ред ме кефи
    виж аз случайно на какво попаднах преди време:
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=99592

    поздрави
  • ... ах!... уважавам умението на свирците безпръсти...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...