Розаво, розаво, та чак бозаво.
Свири без пръсти на китара без струни.
Ръкопляска безръка тълпа - браво.
Закичи се със медал от кратуни.
Порасна. На токове стъпил - висок.
Облече се в дрехи със скъп етикет.
С моряшка походка - подобно паток,
изкряка високо: аз съм пует.
Отскубна си сам перо без упойка
и почна да драска белия лист.
И с много шестици, без никаква двойка,
във всички конкурси е днес финалист.
Розави-бозави думи лилави...
Свири без пръсти и пее фалшиво.
Но въпреки всичко, тълпата го хвали.
Изкуството, братя поети, е живо...
© Димитър Никифоров Все права защищены