4 oct 2024, 21:05

Финална гротеска

  Poesía » Civil
407 0 0

Завистта душата разяжда

и забива в сърцето стрели,
от несбъдната страст се заражда
и потъва в прикрити сълзи.

 

Завистта изтезава душата
и коварно в кръвта ни кръжи.
Завладява с ненавист сърцата
и спокойствие бавно руши.

 

Завистта чест на клада изгаря
и погазва достойнство и храм.
С небосклона небесен залязва,
но от утрото черпи нов плам.

 

Завистта е мъчителна треска - 
нелечима, с пресипнала мощ.
Завистта е финална гротеска
на разкъсан от злобата вожд.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...