Финална гротеска
Завистта душата разяжда
и забива в сърцето стрели,
от несбъдната страст се заражда
и потъва в прикрити сълзи.
Завистта изтезава душата
и коварно в кръвта ни кръжи.
Завладява с ненавист сърцата
и спокойствие бавно руши.
Завистта чест на клада изгаря
и погазва достойнство и храм.
С небосклона небесен залязва,
но от утрото черпи нов плам.
Завистта е мъчителна треска -
нелечима, с пресипнала мощ.
Завистта е финална гротеска
на разкъсан от злобата вожд.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Басарова Всички права запазени
