Исках нещо малотрайно,
мигът да стане малко шик
и във мрежата случайно
срещнах аз примамлив ник.
Пратих поздравче и май
днес денят ми е наслука -
усмивка върна и познай -
и при нея беше скука.
- Нямам ни звезди, Луна,
времето не е на мода,
не се познаваме, но да,
да разчупим малко кода?
- Нормата не ми е мярка
и в кръвта ми е театърът,
той изпитана е марка,
ако искаш - два, три кадъра.
- Дай ми, моля, мизансцен,
подскажи ми и типаж.
- Нека бъде миг блажен -
юли и море, и плаж.
- Оки, яко, нека кажа -
ще подухва лек ветрец,
ти ще се печеш на плажа,
аз ще правя, пък, дворец.
- Лекичко ще те издебна,
ще те пръсна със вода,
към морето ще побегна,
смеейки се или... да.
- Ще те стигна и високо
ще те вдигна на ръце,
после ще те спусна леко,
притиснал твоето телце,
с пръстчето ще очертая
нослето, устни и вратле
и съвсем защо не зная
ще ти дам целувки две.
- Аз - глава на твойто рамо...
- На ръце ще те измъкна...
- Аз ще ти прошепна само,
само, само...
И замлъкна.
А в настъпилата тишина
празното се настани
и не чувстваше вина
нито грамче... може би.
© toti Todos los derechos reservados