14 may 2014, 0:05

Флирт с госпожица Меланхолия

  Poesía » Otra
778 0 23


 

Не ми се спи и жив съм засега.

Бих искал само да ти се обадя.

Сдобих се с бяла сянка от тъга

и ехо от кънтящи звездопади.

 

Не ми се спи; не ми се и живей.

Бродирам от мъглата силуети.

Отдавна се прегръщам с ветрове

и няма го прозорецът да свети.

 

Навярно нещо сам си обещах.

Навярно е съдба и изненада.

И трупат пълнолуния в нощта

цигулки на бленуващи цикади.

 

И тази болка сам ще понеса.

Такава люлка явно ме люлее.

Измислям сън с внезапни небеса;

една бутилка тихичко ми пее.

 

Но жив съм още – вече пред финал.

Набавих тишина от нощни гари.

Но нужна ми е още тишина,

понеже с боговете разговарям.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Какво да кажа: заглавие в десятката, а метафорите вътре толкова оригинални, че носят възхитата на неочакваното при срещата с тях!
    Поздравления, Ради!
  • Rimoza!
  • "Не ми се спи; не ми се и живей.

    Бродирам от мъглата силуети.

    Отдавна се прегръщам с ветрове

    и няма го прозорецът да свети."
    ..............................................................
    Силно въздействащ, елегичен стих, написан с голямо поетично майсторство! Уникални и много сполучливи метафори! ПОЗДРАВИ!
  • Здравейте, Милена, Роси, Ани!..
  • "Но нужна ми е още тишина,
    понеже с боговете разговарям."

    При това прозрачна тишина...

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...