Бели... Бели са комай косите
от живяни мигове във дните.
Черни...Черни са ми пак очите,
често мигали от страх в мъглите.
Старо... Старо е сега лицето
и повяхнало е от години.
Но какво да кажа за сърцето,
зреело в разцъфнали градини?
То е още със мераци стари
по небесносините Мадони.
Не пропуска гарички и гари,
дато нощем в сънища ги гони. ...