Флирт със живота
Бели... Бели са комай косите
от живяни мигове във дните.
Черни...Черни са ми пак очите,
често мигали от страх в мъглите.
Старо... Старо е сега лицето
и повяхнало е от години.
Но какво да кажа за сърцето,
зреело в разцъфнали градини?
То е още със мераци стари
по небесносините Мадони.
Не пропуска гарички и гари,
дато нощем в сънища ги гони.
Млада е душата под гърдите -
тя - изглежда - май не остарява.
Вечер тя отсяда под липите -
липов чай на утрото сварява.
Млада е, защото провокира
разума и пулса на сърцето.
Всеки божи ден ги харикира
с мекото си връхче на крилцето.
Всичко туй е в остаряло тяло,
дето - знам го - силно се бунтува.
Тъй запазено в едното цяло,
още със живота си флиртува...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
