7 may 2009, 19:40

Фотограф

  Poesía » Civil
1.7K 0 8

С изтръпнали пръсти на спусъка          
на своите луди очи,
в унес улавяш отблясъка
на толкова чужди мечти.

Черно-бели нюанси,
свистящи в луд ураган,
силуети, неясни и прашни,
редом до огнен вулкан...
 
Залези, сенки във мрака,
слънчево смешни петна,
цвете, пробило в стената,
стобори на стари къщя...

Корени, луднали в танци,
умислен пристанищен кей,
златисто-ръждиви кепенци,
задрямал в картините змей.

Тъжни изронени улици,
време, заспало без бряг,
замръзнали щури гримаси,
пясъчни стъпки по здрач.

С възлести грохнали пръсти
на морзови звуци сега,
диво завихрени в пиксели
колажи сглобяват съня.

Жълтозелени момичета,
с пясъчножълти коси -
в бленди, в ракурси изтичат
твоите цветни очи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дениса Деливерска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...