7 мая 2009 г., 19:40

Фотограф

1.7K 0 8

С изтръпнали пръсти на спусъка          
на своите луди очи,
в унес улавяш отблясъка
на толкова чужди мечти.

Черно-бели нюанси,
свистящи в луд ураган,
силуети, неясни и прашни,
редом до огнен вулкан...
 
Залези, сенки във мрака,
слънчево смешни петна,
цвете, пробило в стената,
стобори на стари къщя...

Корени, луднали в танци,
умислен пристанищен кей,
златисто-ръждиви кепенци,
задрямал в картините змей.

Тъжни изронени улици,
време, заспало без бряг,
замръзнали щури гримаси,
пясъчни стъпки по здрач.

С възлести грохнали пръсти
на морзови звуци сега,
диво завихрени в пиксели
колажи сглобяват съня.

Жълтозелени момичета,
с пясъчножълти коси -
в бленди, в ракурси изтичат
твоите цветни очи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дениса Деливерска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...