фойерверка

Всяка нощ след като си кажем чао чакаме от двете страни на една и съща улица

Трамваите, които чакаме, са в различна посока
Има много риби в морето, но ти не си такава, иначе щях да се разхождам с въдица
Бих изтичал да дойда до теб, но вече си научих урока.

Научих, че колкото и да си близо до някого, ако умът им е другаде, то ти си сам,
и го научих на същото място, където се срещаме с теб всеки ден - точно там.
Но го научих с друга, една наша обща позната.
Беше ни добре, или поне на мен, докато един ден
с насълзени очи дойде и ме хвана, крехка и плаха
почувствах се зле, стана ми тежко, каза ми нещо,
след шестата дума вече не чувах нито звук.
Умът ми почна да препуска - "сбърках ли, има ли друг?"
Каза: „Мисля, че трябва да се разделим“.
Трудно е да чуеш това от своя любим.
Вече не я гледам със същия поглед, с който я гледах преди,
но този поглед не е мъртъв — все още излиза от мойте очи.
Може би не го подозираш, но човека към който гледам си ти -
ослепителна, сияйна и като фойерверка незнайно пуснала искри.
Те стигнаха до моето опепелено сърце и сега отново то гори
И бих тръгнал към теб, но по тялото ми има твърде много следи

Сега седя мълчаливо на дивана у нас
цигара след цигара стават на фас
не спирам да мисля и да се чудя
"Ти моя ли ще си, аз твой ли ще бъда"