15.11.2025 г., 8:48

фойерверка

154 0 0

Всяка нощ след като си кажем чао чакаме от двете страни на една и съща улица

Трамваите, които чакаме, са в различна посока
Има много риби в морето, но ти не си такава, иначе щях да се разхождам с въдица
Бих изтичал да дойда до теб, но вече си научих урока.

 

Научих, че колкото и да си близо до някого, ако умът им е другаде, то ти си сам,
и го научих на същото място, където се срещаме с теб всеки ден - точно там.
Но го научих с друга, една наша обща позната.
Беше ни добре, или поне на мен, докато един ден
с насълзени очи дойде и ме хвана, крехка и плаха
почувствах се зле, стана ми тежко, каза ми нещо,
след шестата дума вече не чувах нито звук.
Умът ми почна да препуска - "сбърках ли, има ли друг?"
Каза: „Мисля, че трябва да се разделим“.
Трудно е да чуеш това от своя любим.
Вече не я гледам със същия поглед, с който я гледах преди,
но този поглед не е мъртъв — все още излиза от мойте очи.
Може би не го подозираш, но човека към който гледам си ти -
ослепителна, сияйна и като фойерверка незнайно пуснала искри.
Те стигнаха до моето опепелено сърце и сега отново то гори
И бих тръгнал към теб, но по тялото ми има твърде много следи

 

Сега седя мълчаливо на дивана у нас
цигара след цигара стават на фас
не спирам да мисля и да се чудя
"Ти моя ли ще си, аз твой ли ще бъда"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Mihail Vlahov Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...